Най-високоплатеният наемник в България е получавал средно по 3.2 млн. лв.

Най-високоплатеният " наемник " в България е получавал приблизително по 3.2 млн. лева на месец  през 2022 година През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лева приход от трудови или приравнени на тях правни отношения (например мениджърски възнаграждения). Това излиза наяве от  за заявените приходи от труд на физическите лица в България за 2022 година и 2023 година, получена от Mediapool посредством заявление за достъп до социална информация.

През 2023 година най-високата заплата е била малко по-ниска - 2.3 млн. лева на месец (общо 27.8 млн. лева.).

Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати.  Според справката на Национална агенция за приходите петимата българи с най-високи заплати през 2023 година са получили надлежно 27.8 млн. лева, 27 млн. лева, 21.4 млн. лева, 17.5 млн. лева и 16.8 млн. лева през годината.

Данни за петте лица с най-голям добит облагаем приход от трудови правни отношения за 2022 година и 2023 година (в млн. лева.)

Източник: Национална агенция за приходите

Какво е обяснението? Най-вероятно става дума за спестяване на налог дял  (виж карето с позицията на Лъчезар Богданов, б. р.). По неофициална информация на Mediapool заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при шефове на относително незнайни компании, което удостоверява догатката на икономиста. Като цяло обаче в България няма всеобщо укриване на налог дял, настояват данъчните, тъй като формалните данни на Национална агенция за приходите са за стабилен растеж на заявения дял до към 7 милиарда лева годишно.

Не всички публично декларирани прекалено високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават невъобразимо възнаграждение за наемен труд.  И до момента в който в чужбина дебатът за справедливостта на заплащането на скъпоплатените мениджъри не стопира да се води, у нас той към момента е относително нова тематика.

Средно 25 българи  са получавали заплата над 800 000 лева  на месец през 2023 година, излиза наяве от разбивката на Национална агенция за приходите за приходите от труд по месеци.

Данни за броя на лицата, за които е заявен ДДФЛ върху приходи от трудови правни отношения по месеци за 2023 година  

Източник: Национална агенция за приходите

Други приблизително около 30 души  са взимали заплата между 500 000 и 800 000 лева на месец,  а 760 души  - между 100 000 и 500 000 лева на месец.

Високоплатените българи, получавали сред 50 000 и 100 000 лева на месец през 2023 година съгласно заявеното в Национална агенция за приходите, са средно 1600 души.

Хората със заплати над 20 000 лева  като цяло обаче са под 1%  от популацията.

Българите, получаващи между 5000 лева и 20 000 лева  заплата - действителната междинна класа в огромните градове, наброява около 109 000 души  средно на месец за 2023 година Това е едвам около 4.4%  от работещите.

Други 7%  (175 000 души) са взимали между 3000 лева и 5000 лева

Всички останали от общо 2.48 милиона души,  декларирали пред данъчните приходи от трудов контракт в България предходната година - тоест 88% от работещите,  са взимали заплата до 3000 лева на месец.

Наемниците с месечно възнаграждение до 2000 лева  са били 75%  от българите - 1.85 милиона души.

Най-ниски заплати - до 1000 лева  на месец, през 2023 година са получавали 1.128 милиона българи,  което е 45.5%  от работещите хора на трудов контракт у нас, сочат формалните данни на Национална агенция за приходите.

Данъчната организация е оповестила и данните за всички облагаеми приходи на физическите лица,  които с изключение на заплатата включват и други пера като приход от наем, работа по цивилен контракт, възнаграждения и други При тях скалата е сходна, с тази разлика, че най-нискодоходната група е с към 10 процентни пункта по-голяма (към 55%) от хората с облагаеми приходи, които са били 3.1 милиона души.  Причината е, че доста от спомагателните приходи са били в невисок размер - до този на минималната заплата.

Данни за броя на лицата, за които е заявен налог върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) и общата сума на заявения налог за 2022 година и 2023 година

Източник: Национална агенция за приходите

Лъчезар Богданов, икономист (Институт за пазарна икономика):

Заплатите в милиони може да са опит за икономисване на налог дял

Най-вероятно екзотичните образци на извънредно високи заплати (в милиони левове на месец) се дължат да опит да се спести заплащане на налог дял посредством разпределяне като заплата на суми, които другояче биха влезнали в облагата на компанията и биха се разпределили като дял. В подобен случай се икономисва 5% налог дял, само че това са на процедура приходи от предприемачество.

Данните демонстрират действителното измерение на броя на хората с положителни приходи в България, само че също по този начин и фактът, че има доста хора с ниски приходи - към минималната заплата и малко над нея. Вероятно при тази група има и хора с недекларирана цялостна сума на прихода, само че сигурно има и доста хора, които, за жалост, фактически взимат такива ниски заплати. Това значи, че в действителност в България има острови и райони, до които икономическият напредък не доближава и не се усеща от хората.

Проф. Румяна Стоилова, социолог (Институт по философия и социология, БАН):

Твърде доста хора работят за минимална заплата

Снимка: Блумбърг ТВ

В подоходната конструкция на заявените приходи в Национална агенция за приходите за 2023 година прави усещане огромният дял на хората, които работят на минимална работна заплата, с заявен приход под 1000 лева на месец. Те съставляват 56% от приходите през 2023 година и 60% от приходите през 2022 година Има понижение в най-ниската подоходна група, само че то е малко - с 4 процентни пункта. В най-ниската категория могат да се изследват два разнообразни феномена – на работещите небогати – хора с ниска подготовка, които получават минимално възнаграждение за труда си, както и на недеклариран труд, в сивата стопанска система, където към заявеното възнаграждение се прибавя недеклариран приход.

Тенденцията е на постепенно повишаване на каузи на хората в по-високите подоходни групи, тези които причисляваме към междинната класа - това са получилите заплата от 2000 до 3000 лева на месец (през 2022 година те са 32%; през 2023 година са - 34%). Увеличават се и групите на получаващите от 3000 до 5000 лева, както и всички останали подоходни категории в междинната класа с месечен приход до 20 000 лева на месец.

При най-високите декларирани приходи, които генерират приход над 1 млн. лева за 2023 година, също има повишаване. Това не би било проблем самичък по себе си, в случай че не съществуваше казусът с корупцията и нейната ненаказаност в България. Тогава, когато журналистическите следствия демонстрират нерегламентирани практики, приходи, които не дават отговор на самостоятелния принос, тогава страда цялото общество. Редица начинания в Югоизточна Европа са ориентирани за разграждане на " превзетата страна " и на обвързаностите сред бизнес фирмите и държавното ръководство, които водят до нелегитимно обогатяване.

България е страната с най-високо подоходно неравноправие в Европейски Съюз. Средната стойност за неравноправие, измервано с коефициента на Джини, за 2023 за Европейски Съюз е 29.6, за България е – 37.2, до момента в който да вземем за пример за Чехия е 24, за Унгария - 291. Тенденцията за България е за последователно понижаване на подоходното неравноправие от 2019 година насам, през 2019 – 40.8, 2020 – 40.0, 2021 - 39.7, 2022- 38.4. Тенденцията е позитивна, само че темпът към момента не разрешава достигането на равнищата на по-малко неравноправие, присъщо на страните членки.

Доц. Мария Желязкова, социолог (Институт по философия и социология, БАН):

В България има токсично неравноправие в приходите

Снимка: БНР

В България има токсично неравноправие в приходите. Разликата сред най-ниската и най-високата заплата в страната е над 1000 пъти, което е ужасяващо. Има голяма поляризация, която е нехарактерна за европейските общества. У нас неравенството е в сходни пропорции като тези в Ел Салвадор, близо до това на Кения и Доминиканската република и малко по-ниско от това в Съединени американски щати.

Българското общество е най-неравното в Европейски Съюз. Показват го данните на Евростат, на Националния статистически институт, както и тези на Националната организация за приходите. За мен е неясно данните за заплатите да са засекретени като персонални данни, в случай че в Норвегия и Швеция от епохи има цялостна бистрота на заплатите.

Ако се погледнат данните за всички облагаеми приходи на физическите лица, се вижда, че над 50% от заявената данъчна основа е до 1000 лева на месец, което не е задоволително за издръжката на живота.

И огромният проблем е, че неравенството е узаконено посредством институционализираната корупция, при която политически и стопански групировки пишат и одобряват законите за себе си. Има доста законови правила - " вируси " и една от тях е, че таванът на осигурителния приход е месечен (3750 лева.), а би трябвало да е годишен. Не е обикновено страна с плосък налог да има таван на здравните осигуровки - здравната вноска би трябвало да е върху цялостния приход на индивида.

В естествените стопански системи структурата на обществото би трябвало да е като " пумпал " - с необятна междинна класа, ниско дъно и невисок връх. А България е страната с най-малка междинна класа, тъй като приходите от междинната класа се изземват.